25 мар. 2015 г., 23:05

Надежда

487 0 5

На този ден свещен.

Надеждичка имах една.

думичка една да кажеш

светлинка в тази тъмнина.

 

Благовещение е днес.

Празник на добрите хора.

Блага вест да чуе всеки,

да усети топлина опора.

 

Но ти отново мълчеше,

предал най-милото за мен.

Продал душата си, крещеше

истината за теб болеше.

 

Пролетта на вън идва.

За всички живи същества,

за обичта и верността,

за добрата дума, радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам какво да кажа след тези мили Ваши думи. Благодаря, благодаря от сърце за подкрепата! Обичам Ви !
  • Живей с надежда в сърцето, да е по-леко! Харесах!
  • Болка в Празничния ден!
    Не е само до теб, Лена...
    Бъди горда!
  • С Тони! Хубаво и нежно стихотворение, преплитащо Благовещение с лична болка!

    Поздравление, Елена!
  • Мило, нежно и благовестяващо стихотворение.Заболя ме за твоята болка и разочарование, но Бог е велик!И на твоята улица ще се усмихне пролетта!
    Поздравление и лека нощ!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...