Надежда
Затварям очи.
Слепи.
Не виждат.
Къде е доброто?
Любовта?
Затварям очи за да преодолея:
омразата.
Завистта.
Много чужда болка събирах.
Колекционирах.
Подреждах сама.
А своята собствена прибирах
на тайно кътче.
На най-отдалечените места.
Утешавах толкова хора.
Давах им надежда,
дори и бели лъжи.
А аз? Себе си пренебрегнах.
Нищо, нека да боли.
Отварям очи.
За да възкръсна.
Да потърся доброто.
Любовта.
Намерих я.
И заедно с мен потръпна
надежда, неизпитвана досега.
Слепи.
Не виждат.
Къде е доброто?
Любовта?
Затварям очи за да преодолея:
омразата.
Завистта.
Много чужда болка събирах.
Колекционирах.
Подреждах сама.
А своята собствена прибирах
на тайно кътче.
На най-отдалечените места.
Утешавах толкова хора.
Давах им надежда,
дори и бели лъжи.
А аз? Себе си пренебрегнах.
Нищо, нека да боли.
Отварям очи.
За да възкръсна.
Да потърся доброто.
Любовта.
Намерих я.
И заедно с мен потръпна
надежда, неизпитвана досега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
