Aug 2, 2007, 10:36 AM

Надежда

  Poetry
748 0 16
Затварям очи.
Слепи.
Не виждат.
Къде е доброто?
Любовта?
Затварям очи за да преодолея:
омразата.
Завистта.
Много чужда болка събирах.
Колекционирах.
Подреждах сама.
А своята собствена прибирах
на тайно кътче.
На най-отдалечените места.
Утешавах толкова хора.
Давах им надежда,
дори и бели лъжи.
А аз? Себе си пренебрегнах.
Нищо, нека да боли.
Отварям очи.
За да възкръсна.
Да потърся доброто.
Любовта.
Намерих я.
И заедно с мен потръпна
надежда, неизпитвана досега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта дава крила казват,нали!И тогава всичко е розово и зипълнено със надежди - бъди винаги влюбена в живота!
  • Благодаря Никол!Отсега натаък ще мисля
  • Благодаря ти!!!
  • И на мен ми хареса, добре, че ги прочетох!Поздрав!
  • Благодаря Дарче!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....