DokosvaneM (ИВАН МИЛАНОВ)
40 0
4 нояб. 2020 г., 01:46

Надежда 

  Поэзия » Любовная
244 0 0

            НАДЕЖДА

 

Лъчите скриха се зад мрака –

в нощта останахме сами.

А ти съдбата си изплака,

стаени чувства сподели.

 

Косите галих посивели

и с нежни думи те дарих.

Към този миг сме с теб вървели,

от болката ти аз отпих.

 

Съзрях в очите натъжени –

любов неземна на жена.

В годините изпепелени

надеждата ни нас събра!

© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??