Надежда
515
0
0
НАДЕЖДА
Лъчите скриха се зад мрака –
в нощта останахме сами.
А ти съдбата си изплака,
стаени чувства сподели.
Косите галих посивели
и с нежни думи те дарих.
Към този миг сме с теб вървели,
от болката ти аз отпих.
Съзрях в очите натъжени –
любов неземна на жена.
В годините изпепелени
надеждата ни нас събра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены
