Надежда

4 nov 2020, 1:46

Poesía » De amor

243 0 0

НАДЕЖДА

Лъчите скриха се зад мрака –

в нощта останахме сами.

А ти съдбата си изплака,

стаени чувства сподели.

Косите галих посивели

и с нежни думи те дарих.

Към този миг сме с теб вървели,

от болката ти аз отпих.

Съзрях в очите натъжени –

любов неземна на жена.

В годините изпепелени

надеждата ни нас събра!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.