DokosvaneM (ИВАН МИЛАНОВ)
40 0
Nov 4, 2020, 1:46 AM

Надежда 

  Poetry » Love
226 0 0

            НАДЕЖДА

 

Лъчите скриха се зад мрака –

в нощта останахме сами.

А ти съдбата си изплака,

стаени чувства сподели.

 

Косите галих посивели

и с нежни думи те дарих.

Към този миг сме с теб вървели,

от болката ти аз отпих.

 

Съзрях в очите натъжени –

любов неземна на жена.

В годините изпепелени

надеждата ни нас събра!

© ИВАН МИЛАНОВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??