Надежда

4.11.2020 г., 1:46 ч.

Поезия » Любовна

161 0 0

НАДЕЖДА

Лъчите скриха се зад мрака –

в нощта останахме сами.

А ти съдбата си изплака,

стаени чувства сподели.

Косите галих посивели

и с нежни думи те дарих.

Към този миг сме с теб вървели,

от болката ти аз отпих.

Съзрях в очите натъжени –

любов неземна на жена.

В годините изпепелени

надеждата ни нас събра!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.