4.11.2020 г., 1:46 ч.
Надежда
314
0
0
НАДЕЖДА
Лъчите скриха се зад мрака –
в нощта останахме сами.
А ти съдбата си изплака,
стаени чувства сподели.
Косите галих посивели
и с нежни думи те дарих.
Към този миг сме с теб вървели,
от болката ти аз отпих.
Съзрях в очите натъжени –
любов неземна на жена.
В годините изпепелени ...
Лъчите скриха се зад мрака –
в нощта останахме сами.
А ти съдбата си изплака,
стаени чувства сподели.
Косите галих посивели
и с нежни думи те дарих.
Към този миг сме с теб вървели,
от болката ти аз отпих.
Съзрях в очите натъжени –
любов неземна на жена.
В годините изпепелени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
