Изстина всичко в мене

Утихна

и

сякаш вечен сън заспа

И радостта и мъката

покорно свиха се...

и сякаш безразличие,

обхвана цялата душа...

Така пред мене

всичко сля се...

Мерзавци - долни твари

и хора почтени,

с' сърца най-чисти и добри...

Загуби смисъл цялата ми битка

Доброто, лошото,

нравствеността...покварата

заплетоха се в безразлична мрежа

Загубих се,

като пътека във Балкана

по време на жестока буря...

Въпросите надвиснаха над мене

Защо злосторниците

никой не наказва?

Остана ми обаче,

една-единствена,

мъждукаща надежда...

Че някой ден

лукавостта им,

долната им същност,

с един-единствен гръм

ще бъде покосена...

Ще изгори!

Ще се загуби!

От нея,

косъм няма да остане!

Небето ще повдигне тъмните си облаци

и ярко слънце,

над нас отново

ще огрее...

И всичко пак ще бъде,

както винаги е трябвало да бъде!

Във мен остава...

една едвам,

мъждукаща надежда!

Valentina Mitova

10/04/2023