Надежда
Изстина всичко в мене
Утихна
и
сякаш вечен сън заспа
И радостта и мъката
покорно свиха се...
и сякаш безразличие,
обхвана цялата душа...
Така пред мене
всичко сля се...
Мерзавци - долни твари
и хора почтени,
с' сърца най-чисти и добри...
Загуби смисъл цялата ми битка
Доброто, лошото,
нравствеността...покварата
заплетоха се в безразлична мрежа
Загубих се,
като пътека във Балкана
по време на жестока буря...
Въпросите надвиснаха над мене
Защо злосторниците
никой не наказва?
Остана ми обаче,
една-единствена,
мъждукаща надежда...
Че някой ден
лукавостта им,
долната им същност,
с един-единствен гръм
ще бъде покосена...
Ще изгори!
Ще се загуби!
От нея,
косъм няма да остане!
Небето ще повдигне тъмните си облаци
и ярко слънце,
над нас отново
ще огрее...
И всичко пак ще бъде,
както винаги е трябвало да бъде!
Във мен остава...
една едвам,
мъждукаща надежда!
Valentina Mitova
10/04/2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
