Надежда
Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата
в новичка тоналност да звучи,
а тя, като мелодия протяжна,
ридае и не ще да продължи.
Подреждам спомените във куплети,
(римувам текст - събрал един живот),
и същи сенки, призрачни и бледи,
роптаят срещу мен като деспот.
Чувствата ми в стих не се побират.
Болката... не тлее с песента,
но мислите в душата ми гравират
знаци надживели тленността.
И зная, вечността ще бъде наша.
Отново ще те срещна, сине, там
във онзи свят, където пълни чаши
любов безсмъртна, майчина ще дам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
