29 июл. 2014 г., 20:43

Надежда 

  Поэзия » Другая
593 1 6
Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата
в новичка тоналност да звучи,
а тя, като мелодия протяжна,
ридае и не ще да продължи.
Подреждам спомените във куплети,
(римувам текст - събрал един живот),
и същи сенки, призрачни и бледи,
роптаят срещу мен като деспот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Все права защищены

Предложения
: ??:??