tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
29.07.2014 г., 20:43 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
503 1 6

Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата
в новичка тоналност да звучи,
а тя, като мелодия протяжна,
ридае и не ще да продължи.
Подреждам спомените във куплети,
(римувам текст - събрал един живот),
и същи сенки, призрачни и бледи,
роптаят срещу мен като деспот.
Чувствата ми в стих не се побират.
Болката... не тлее с песента,
но мислите в душата ми гравират
знаци надживели тленността.
И зная, вечността ще бъде наша.
Отново ще те срещна, сине, там
във онзи свят, където пълни чаши
любов безсмъртна, майчина ще дам.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това което чувствам във момента не мога с думи да го споделя!То скрито е дълбоко във сърцето .И там ще бъде то до вечноста!Прегръдка за стиха...Дано пътят му е осветен!А на теб Поздрав от сърце!!!
  • !
    Много хубаво!
  • Без думи!!!...
  • Благодаря ви, Санвали, Боряна, Ена!
    Само силната любов е достатъчна да направи свръзка между две души.
  • Само майчината любов и всеотдайност побеждават смъртта.
    Таня!!!
  • Силна майчина любов и тъга...
Предложения
: ??:??