4 янв. 2008 г., 10:27

Надежда

682 1 10
НАДЕЖДА

Една капка в морето,
една песъчинка в пустиня,
една звезда в небето,
незнаен аз ще си замина.

Но докогато съм тук, ще крещя.
Аз бях и ще бъда.
Аз съм щастие и тъга.
Аз страха ще пропъдя.
Аз съм любов и мечта.

Мнозинството ще подеме песента.
Ние бяхме и ще бъдем.
Ние сме любов и мечта.
Ние целата вселена ще разпънем
на празния кръст на Христа.

И нека за плашило да стои,
високо, сред човешкия бостан,
да пропъди божите лъжи
в празната градина на Адам.

Че ние бяхме и ще бъдем,
сълза, надежда и мечта,
боговете и страха ще прогоним
и ще остане само - любовта.

Тогава църквите ще разрушим
и на човека храм ще построим,
ЧОВЕКЪТ, който през този АД прегази,
но ЧОВЕШКОТО - никога не погази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...