4 янв. 2008 г., 10:27

Надежда

675 1 10
НАДЕЖДА

Една капка в морето,
една песъчинка в пустиня,
една звезда в небето,
незнаен аз ще си замина.

Но докогато съм тук, ще крещя.
Аз бях и ще бъда.
Аз съм щастие и тъга.
Аз страха ще пропъдя.
Аз съм любов и мечта.

Мнозинството ще подеме песента.
Ние бяхме и ще бъдем.
Ние сме любов и мечта.
Ние целата вселена ще разпънем
на празния кръст на Христа.

И нека за плашило да стои,
високо, сред човешкия бостан,
да пропъди божите лъжи
в празната градина на Адам.

Че ние бяхме и ще бъдем,
сълза, надежда и мечта,
боговете и страха ще прогоним
и ще остане само - любовта.

Тогава църквите ще разрушим
и на човека храм ще построим,
ЧОВЕКЪТ, който през този АД прегази,
но ЧОВЕШКОТО - никога не погази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...