alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
4.01.2008 г., 10:27 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
512 1 10
НАДЕЖДА

Една капка в морето,
една песъчинка в пустиня,
една звезда в небето,
незнаен аз ще си замина.

Но докогато съм тук, ще крещя.
Аз бях и ще бъда.
Аз съм щастие и тъга.
Аз страха ще пропъдя.
Аз съм любов и мечта.

Мнозинството ще подеме песента.
Ние бяхме и ще бъдем.
Ние сме любов и мечта.
Ние целата вселена ще разпънем
на празния кръст на Христа.

И нека за плашило да стои,
високо, сред човешкия бостан,
да пропъди божите лъжи
в празната градина на Адам.

Че ние бяхме и ще бъдем,
сълза, надежда и мечта,
боговете и страха ще прогоним
и ще остане само - любовта.

Тогава църквите ще разрушим
и на човека храм ще построим,
ЧОВЕКЪТ, който през този АД прегази,
но ЧОВЕШКОТО - никога не погази.

© Алекс учо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??