Надежда
Една капка в морето,
една песъчинка в пустиня,
една звезда в небето,
незнаен аз ще си замина.
Но докогато съм тук, ще крещя.
Аз бях и ще бъда.
Аз съм щастие и тъга.
Аз страха ще пропъдя.
Аз съм любов и мечта.
Мнозинството ще подеме песента.
Ние бяхме и ще бъдем.
Ние сме любов и мечта.
Ние целата вселена ще разпънем
на празния кръст на Христа.
И нека за плашило да стои,
високо, сред човешкия бостан,
да пропъди божите лъжи
в празната градина на Адам.
Че ние бяхме и ще бъдем,
сълза, надежда и мечта,
боговете и страха ще прогоним
и ще остане само - любовта.
Тогава църквите ще разрушим
и на човека храм ще построим,
ЧОВЕКЪТ, който през този АД прегази,
но ЧОВЕШКОТО - никога не погази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени