Надежда
Тъмно лице.
Тъжни очи.
Жена стои сама,
дъждец ръми.
Заблудено сърце.
Самотна душа.
Някой някъде
плаче в тъма.
Времето спря.
Дъждът не вали.
Дойде светлина
във нечии очи.
Жената осъзна,
че не е на света чисто сама.
А този някой прогледна.
Надеждата умира последна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Звездимира Десподова Все права защищены
харесах! 