Тъмно лице.
Тъжни очи.
Жена стои сама,
дъждец ръми.
Заблудено сърце.
Самотна душа.
Някой някъде
плаче в тъма.
Времето спря.
Дъждът не вали.
Дойде светлина
във нечии очи.
Жената осъзна,
че не е на света чисто сама.
А този някой прогледна.
Надеждата умира последна.
© Звездимира Десподова All rights reserved.
харесах! 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
