Надежда за обич
Погълната в мрака на свойта самота,
видях искрица нежност, малко светлина.
Вървях към нея със надежда,
но устремът ми блъсна се в стена.
Но аз не спирах да те търся,
с любов към теб протягах длани.
И ти за миг в ръцете ми се хвърли,
успя да те докосне любовта ми.
И вече нямаше го моя мрак,
за мене беше свят за двама...
Но ти застана зад стената пак
и питах истина ли е било или измама.
И пак останах в свойта тъмнина,
но още чувствах топлината в мене...
И знаех, че ще разруша тази стена,
щом любовта живее още в мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ира Милова Все права защищены
