Надежда за топли дни.
Студът сковал е земята.
Скована е и моята душа.
Мъглата бавно се вдига,
но едва ли нещо ще промени.
Духни ти, вятърко, тихо.
Разбутай таз студена мъгла.
Слънцето леда да разтопи
и моята душа да освободи.
Така ви чакам, кокиченца бели,
и ти, минзухарко, да грейнеш.
Но ето, чух как капе капчукът
и врабчо самотен за трохички дойде.
Надежда за топли и хубави дни,
предателство и подлост да няма.
Чакам те, пролет засмяна,
с мартенички и щъркели бели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
