Студът сковал е земята.
Скована е и моята душа.
Мъглата бавно се вдига,
но едва ли нещо ще промени.
Духни ти, вятърко, тихо.
Разбутай таз студена мъгла.
Слънцето леда да разтопи
и моята душа да освободи.
Така ви чакам, кокиченца бели,
и ти, минзухарко, да грейнеш.
Но ето, чух как капе капчукът
и врабчо самотен за трохички дойде.
Надежда за топли и хубави дни,
предателство и подлост да няма.
Чакам те, пролет засмяна,
с мартенички и щъркели бели.
© Аз All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
