Студът сковал е земята.
Скована е и моята душа.
Мъглата бавно се вдига,
но едва ли нещо ще промени.
Духни ти, вятърко, тихо.
Разбутай таз студена мъгла.
Слънцето леда да разтопи
и моята душа да освободи.
Така ви чакам, кокиченца бели,
и ти, минзухарко, да грейнеш.
Но ето, чух как капе капчукът
и врабчо самотен за трохички дойде.
Надежда за топли и хубави дни,
предателство и подлост да няма.
Чакам те, пролет засмяна,
с мартенички и щъркели бели.
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
