Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила,
или най-модната тузарска дрешка
(усилия да е красива е положила),
да се простим със нея ни е тежко?
Неловко крием някак си вината си
и иска ни се с нас да си остане.
Признаваме си, въпреки ината си,
че можехме навреме да възстанем ...