ahuta (Андреана андреева)
11

31 янв. 2015 г., 13:46

Надеждата като мечтата

Поэзия » Философская

682 0 1

Надеждата винаги последна остава...

Нов път открива, нещата поправя.

При болния спира - опора му става...

утеха намира... и сили му дава...

Отпраща тъгата, приютява си вяра,

за нови възможности вратите отваря,

Изтрива сълзите и рани лекува,

приятели среща - други сбогува...

Надеждата като мечтата красива.

Като светъл лъч в тъмното утро мъгливо.

Като оазис след дълъг път през пустиня...

Като ръка на приятел - и силна, и мила.

Надеждата винаги си тръгва последна...

Победила болести, отчаяния, ревност.

Уморена от толкова битки сериозни,

невъзможните неща заменила с възможни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0