Надеждата винаги последна остава...

Нов път открива, нещата поправя.

При болния спира - опора му става...

утеха намира... и сили му дава...

Отпраща тъгата, приютява си вяра,

за нови възможности вратите отваря,

Изтрива сълзите и рани лекува,

приятели среща - други сбогува...

Надеждата като мечтата красива.

Като светъл лъч в тъмното утро мъгливо.

Като оазис след дълъг път през пустиня...

Като ръка на приятел - и силна, и мила.

Надеждата винаги си тръгва последна...

Победила болести, отчаяния, ревност.

Уморена от толкова битки сериозни,

невъзможните неща заменила с възможни.