Надеждата като мечтата
Надеждата винаги последна остава...
Нов път открива, нещата поправя.
При болния спира - опора му става...
утеха намира... и сили му дава...
Отпраща тъгата, приютява си вяра,
за нови възможности вратите отваря,
Изтрива сълзите и рани лекува,
приятели среща - други сбогува...
Надеждата като мечтата красива.
Като светъл лъч в тъмното утро мъгливо.
Като оазис след дълъг път през пустиня...
Като ръка на приятел - и силна, и мила.
Надеждата винаги си тръгва последна...
Победила болести, отчаяния, ревност.
Уморена от толкова битки сериозни,
невъзможните неща заменила с възможни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреана андреева Всички права запазени
