Надеждата-спасител
НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат.
Като мечта, останала без изгрева,
на покрива качена да го чака.
Като вълната, влюбена във прилива,
надигнал се от яростта на мрака.
Познавахме послушника - до вчера
облечен във смирение излишно.
Апостолска е Тайната вечеря,
но с малко смелост ще я пренапишем.
От вятър нов трепти денят събуден,
красив е той в бунтарската си риза
Под погледа на времето учудено
Надеждата-Спасител вече слиза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
