Надежди
Зима е. Студено.
Сънно замразено.
Клоните оголени,
потънали са в спомени.
За лято и за слънце,
за птици, вятър, плодно зрънце...
Но във къщи огън гори.
Не в спомени, а във мечти
минават часовете ни.
Мечтаем за слънце, за птици,
за плодно зрънце, за цветни шевици...
Надяваме се клоните оголени,
да напуснат своя сън на спомени.
Да се окичат в лист и цвят!
Да заживеят с птичи песни,
с топъл вятър!
Да си заговорят с облаците
за дъждове и за звезди...
И надявам се тогава
щастие да завали.
Скъпи Откровенци, весело посрещане на новата година и дано тя ви донесе сбъднатост! Вие мечтайте и за сбъдване дерзайте! Наздраве!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
