31 dic 2019, 10:50

Надежди

  Poesía » Otra
951 0 10

Зима е. Студено.

Сънно замразено.

Клоните оголени,

потънали са в спомени.

За лято и за слънце,

за птици, вятър, плодно зрънце...

Но във къщи огън гори.

Не в спомени, а във мечти

минават часовете ни.

Мечтаем за слънце, за птици,

за плодно зрънце, за цветни шевици...

Надяваме се клоните оголени,

да напуснат своя сън на спомени.

Да се окичат в лист и цвят!

Да заживеят с птичи песни,

с топъл вятър!

Да си заговорят с облаците

за дъждове и за звезди...

И надявам се тогава

щастие да завали.

 

 

Скъпи Откровенци, весело посрещане на новата година и дано тя ви донесе сбъднатост! Вие мечтайте и за сбъдване дерзайте! Наздраве!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...