Dec 31, 2019, 10:50 AM

Надежди

  Poetry » Other
945 0 10

Зима е. Студено.

Сънно замразено.

Клоните оголени,

потънали са в спомени.

За лято и за слънце,

за птици, вятър, плодно зрънце...

Но във къщи огън гори.

Не в спомени, а във мечти

минават часовете ни.

Мечтаем за слънце, за птици,

за плодно зрънце, за цветни шевици...

Надяваме се клоните оголени,

да напуснат своя сън на спомени.

Да се окичат в лист и цвят!

Да заживеят с птичи песни,

с топъл вятър!

Да си заговорят с облаците

за дъждове и за звезди...

И надявам се тогава

щастие да завали.

 

 

Скъпи Откровенци, весело посрещане на новата година и дано тя ви донесе сбъднатост! Вие мечтайте и за сбъдване дерзайте! Наздраве!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...