10 окт. 2021 г., 11:38

Надеждицата наша

1.7K 6 36

Небето ще закърпи със сълзи

на щастието скъсаната роба.

Тъгата тържествуващо пълзи,

обрекла ни в безизходност до гроба.

 

Целебният дъждовен капков шев,

изпратен от звездите, ще затрака

и, заглушил задъхания рев,

ще върне на Надеждата ни знака.

 

Проходи ли, ще иска де лети,

прозрачно-светли ще са ѝ крилете.

Измътена под дрипави мечти,

Надеждицата наша ще засвети.

 

Ще види океана от тъга

и Устрема, на дъното удавен.

Но тя ще го извади на брега

и както само богоравен прави,

 

живот отново в него ще всели,

защото е Надежда чудодейна.

Повярвай ми – когато завали,

дъждовни капки радост в теб ще грейнат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам, че подобен стил на писане с много метафори не ти допада, Иржи, но съм ти благодарна, че намина и остави знак след читателските си стъпки!💟
  • Искам само да потвърдя, че прочетох и стиха и всички коментари, но своето мнение ще запазя...
  • Като, и аз ти изпращам приятелски благослов!🤗😍
  • Ив не се съгласява с думите на астрома, шеф на обсерваторията в Рожен. Безполезно е да привеждам други източници, които твърдят същото. "изпратен от от звездите" пише. Звездите са изпратили частици от себе си и те се съдържат в дъжда.Това е научно доказан факт! Не са го предизвикали.
    Да помислим кой може да е ревал задъхано. Задъханият рев е на небето. Не е нужно голямо въбражение. Само трябва да работи в правилната посока. Като търси човек логика – намира, ако търси алогизъм, пак ще намери. Зависи какво търси.
    Колко и какви метафори да има в една творба е въпрос на вкус, като мерудиите в манджата.
  • !
    Благословена седмица!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...