pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16810
10.10.2021 г., 11:38 ч.

Надеждицата наша 

  Поезия » Философска, Гражданска
1231 6 36

Небето ще закърпи със сълзи

на щастието скъсаната роба.

Тъгата тържествуващо пълзи,

обрекла ни в безизходност до гроба.

 

Целебният дъждовен капков шев,

изпратен от звездите, ще затрака

и, заглушил задъхания рев,

ще върне на Надеждата ни знака.

 

Проходи ли, ще иска де лети,

прозрачно-светли ще са ѝ крилете.

Измътена под дрипави мечти,

Надеждицата наша ще засвети.

 

Ще види океана от тъга

и Устрема, на дъното удавен.

Но тя ще го извади на брега

и както само богоравен прави,

 

живот отново в него ще всели,

защото е Надежда чудодейна.

Повярвай ми – когато завали,

дъждовни капки радост в теб ще грейнат!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знам, че подобен стил на писане с много метафори не ти допада, Иржи, но съм ти благодарна, че намина и остави знак след читателските си стъпки!💟
  • Искам само да потвърдя, че прочетох и стиха и всички коментари, но своето мнение ще запазя...
  • Като, и аз ти изпращам приятелски благослов!🤗😍
  • Ив не се съгласява с думите на астрома, шеф на обсерваторията в Рожен. Безполезно е да привеждам други източници, които твърдят същото. "изпратен от от звездите" пише. Звездите са изпратили частици от себе си и те се съдържат в дъжда.Това е научно доказан факт! Не са го предизвикали.
    Да помислим кой може да е ревал задъхано. Задъханият рев е на небето. Не е нужно голямо въбражение. Само трябва да работи в правилната посока. Като търси човек логика – намира, ако търси алогизъм, пак ще намери. Зависи какво търси.
    Колко и какви метафори да има в една творба е въпрос на вкус, като мерудиите в манджата.
  • !
    Благословена седмица!
  • Толкова топличко ми стана на душата след вашите коментари DPP, Руми и Ани!💕 Изпращам ви прегръдка от сърцето си с обич!🤗
    Трогната съм и от твоя защитен коментар, Майсторе! 😍 Винаги съм смятала метафоричната поезия за кралица в поетичното изкуство!
    Благодаря за компетентната подкрепа!🙏
  • С Майстора!
    "Каква зелена светлина извира
    от тъжните листа на фикуса,
    като че ли и те разбират на
    твоите очи езика."

    Нито извира светлина от фикуса, нито са тъжни, нито могат да разберат езика на нечии очи, но това е една изключително красива метафора.
    ....
    "По портите на твойте слепоочия
    студена кръв да чука,"
    Нито слепоочията имат порти, нито кръвта е студена, но това също е една запомнящя се метафора, която е използвана като градация.

    И двата цитата са от стихотворение на Любомир Левчев и са използвани като градация на предхождащи по-просто построени стихове.
    Обобщението му на финала на стихотворението е написано без метафори.
    "На нас ни трябва щастие в сражение родено.
    Не по-голямо от сърцето на човека
    и не по-малко от Вселената."
    Донякъде Мария е използвала същия похват. Финалните и думи са ясни и точни, съдържащи ясно, точно и разбираемо послание послание.
  • От всяка думичка струи оптимизъм! Прочетох с удоволствие и усмивка! Поздрав и от мен, Мария!
  • Началото ме грабна. Минавам само да кажа, че ми хареса.
  • Ив, когато човек чете метафорична поезия, неотърсен от делничния си буквализъм, тя може да му се стори нелогична. Понякога има и алогизми. Дали и тук е така? Добре, нека подходим буквалистично и да видим какво казват астрономите. На пръв поглед, валежите на Земята са части от кръговрата на водата и нямат нищо общо с други планети. Но всъщност всеки дъжд е в някаква степен звезден. Защото в дъждовните облаци има тонове космически прах. https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/312999
  • Надежден ден и побеждаваща седмица, Дейка!😘💕
  • Капчици надежда...Браво, Мари!
  • Ако тази капка не е достигала на твоята надежда, Ели, нека сега с нея стане по-силна и побеждаваща, за да повярваш, че " прозрачно-светли ще са ѝ крилете"!💖😘
  • Капка надежда в този живот е стихът ти, Мария! Благодаря ти!
  • Винаги можем да се разберем, нали Ив? 😃 Трябва само да положим усилие да приемем инакомислещите и да сравним нашата позиция с тяхната. В повечето случаи истината е по средата и с добронамереност се намира общата допирна точка.
    Хубава и вдъхновяваща вечер от мен! 🌙 ✏️
  • Благодаря ти и те прегръщам, Вал!💕
  • Хубаво е
  • Винаги има надежда,
    само в сърце се отглежда!
    Нека повярваме в нея,
    всеки ден с нея живея!

    Благодаря ви, Лидия, Петър и Генек !😍
  • И на мен ми хареса, въпреки коментара на Ивчото,.. ме може всички да мислим като един, нали за това сме индивиди...
  • Чудесно.
  • Поздрави и благодарност за надеждата, с която ни даряваш!
  • Аз поначало съм позитивен и усмихнат човек, който вярва и поощравя доброто. Искрено ви благодаря Жени и Зиги!💕
  • Квазер, точно щях да ти пиша колко приятно ме изненада и съм ти благодарна за застъпничеството, като видях, че ти си появи с нов стихотворен коментар.!😃 Да, имаме си Ив и нека не бързаме да го обвиняваме, когато застава честно с лицето и мнението си под някое произведение. Ако се е замислил над определен образ или метафора, както в конкретния случай с мен, аз съм длъжна да се замисля дали няма по-добър и ясен творчески изказ, който защитава идеята ми.
    Хубав неделен следобед и на двама ви!😍
  • Мария, думите ти изплитат надежда, която расте... Исках да кажа колко много позитивна енергия има не само в този великолепен стих, а изобщо в поезията, която пишеш...
  • Ив, първо искам да ти благодаря, че се обоснова защо понижаваш оценката ми!😃 Намирам за похвална тази твоя откритост и за съвсем честна постъпката ти. Мненията и творческите виждания на двама пишещи никога не съвпадат напълно и е нормално да се изкажат дори противоположни виждания. Когато коментарът не е просто заяждане, той може да е от полза за автора. Бих искала да поясня авторската си позиция за " целебният дъждовен капков шев". Той има връзка със звездите затова, че идва от небето и че те могат да бъдат орисници или гадатели, предвещаващи промяна. Само тогава " небето ще закърпи със сълзи/на щастието скъсаната роба". Доразвивам и пояснявам използваната метафора, за да не е самоцелна. Замисляш се за чий рев става въпрос. Не е ли ясно - този на щастието ни и на уплашената надежда. Тя затова се е смалила до надеждица. Дано съм успяла да изкажа разбираемо становището си!
  • Много хубав финал! Хареса ми оптимизма… Надеждата е в сърцето на всеки, само трябва да я потърси! 😊
  • Роси, когато се появиш на страничката ми сякаш става по-светло!😍 Благодаря ти!❤️
  • Ще види океана от тъга
    и Устрема, на дъното удавен.
    Но тя ще го извади на брега
    и както само богоравен прави,

     Винаги има Надежда, Мари! Красиво послание!
  • Квазар, Ани, благодаря че наминахте и коментирахте!😍 Надеждата само в началото е малка, после набира сили, става голяма и всепобеждаваща. Нека и вашата стигне да победна реализация, приятели!👍
  • Пречистващ и целебен е дъждът ти, Мария.
    Харесвам позитивната поезия.
  • Важно е до края да бъде със същата сила. Дано съм успяла. Благодаря ти, Пепи!❤️
  • Небето ще закърпи със сълзи
    на щастието скъсаната роба.

    Заковаваш още с началото!
  • Докато аз пишех коментара под новия ти разказ, ти си минала през моето стихотворение, Таня!😍 Радват ме добрите думи казани за мен, благодаря ти!💟
  • Много хубаво пишеш, казвала съм ти го и друг път!
    Браво!
    Поздравления!
  • Наденце, благодаря ти и нека моята прегръдка стигне до теб, мила!🤗😘
  • Разкош!
Предложения
: ??:??