rudin (Иван Христов)
865 1445
26 нояб. 2009 г., 09:59

Надеждино поле XVI 

  Поэзия » Оды и поэмы
355 0 3

 

   
ХVІ

Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца.

Потръпнах от хлад. Бях уморен.
Но разказът мен покори.
Безсънната нощ ми разтвори
всевечния свят на борби.

– Как мислиш, ти май че забрави
мен, стареца, тук на тоз пън?
Таз чудна легенда запали
в очите ти странен огън.

– О, дядо, ти сякаш пробуди
най-светлите чувства у мен!
И мисли в главата ми други
нахлуха. И сякаш е ден.

Какво е станало нататък?
Навярно венчали са се.
На бея предсмъртна молбата
дали са изпълнили те?

 

( Следва ) 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??