Надеждино поле XVI
ХVІ
Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца.
Потръпнах от хлад. Бях уморен.
Но разказът мен покори.
Безсънната нощ ми разтвори
всевечния свят на борби.
– Как мислиш, ти май че забрави
мен, стареца, тук на тоз пън?
Таз чудна легенда запали
в очите ти странен огън.
– О, дядо, ти сякаш пробуди
най-светлите чувства у мен!
И мисли в главата ми други
нахлуха. И сякаш е ден.
Какво е станало нататък?
Навярно венчали са се.
На бея предсмъртна молбата
дали са изпълнили те?
( Следва )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
