rudin (Иван Христов)
858 1444
26.11.2009 г., 9:59 ч.

Надеждино поле XVI 

  Поезия » Оди и поеми
398 0 3

 

   
ХVІ

Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца.

Потръпнах от хлад. Бях уморен.
Но разказът мен покори.
Безсънната нощ ми разтвори
всевечния свят на борби.

– Как мислиш, ти май че забрави
мен, стареца, тук на тоз пън?
Таз чудна легенда запали
в очите ти странен огън.

– О, дядо, ти сякаш пробуди
най-светлите чувства у мен!
И мисли в главата ми други
нахлуха. И сякаш е ден.

Какво е станало нататък?
Навярно венчали са се.
На бея предсмъртна молбата
дали са изпълнили те?

 

( Следва ) 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??