rudin (Иван Христов)
865 1445
Nov 26, 2009, 9:59 AM

Надеждино поле XVI 

  Poetry » Odys and poems
352 0 3

 

   
ХVІ

Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца.

Потръпнах от хлад. Бях уморен.
Но разказът мен покори.
Безсънната нощ ми разтвори
всевечния свят на борби.

– Как мислиш, ти май че забрави
мен, стареца, тук на тоз пън?
Таз чудна легенда запали
в очите ти странен огън.

– О, дядо, ти сякаш пробуди
най-светлите чувства у мен!
И мисли в главата ми други
нахлуха. И сякаш е ден.

Какво е станало нататък?
Навярно венчали са се.
На бея предсмъртна молбата
дали са изпълнили те?

 

( Следва ) 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??