Когато се разпадаш на парченца,
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества
с нарочени дилеми наготово.
Изгубен в изречените думи
забравяш времето... с нормалното му ново.
И ако не запалиш факелът с надежда,
от трусове подгъват се краката...
Руши се свят изпаднал в безнадеждност.
Сега остава... да спасиш душата.