Jan 20, 2024, 8:53 PM

Надеждно

  Poetry
1.3K 7 8

Когато се разпадаш на парченца,

а знаеш, че си цялостна картина...

в очакването хлътнал безметежно

забравяш, че си тук и... че те има.

 

Съдбата непрекъснато те тества

с нарочени дилеми наготово.

Изгубен в изречените думи

забравяш времето... с нормалното му ново.

 

И ако не запалиш факелът с надежда,

от трусове подгъват се краката...

Руши се свят изпаднал в безнадеждност.

Сега остава... да спасиш душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...