20 ene 2024, 20:53

Надеждно 

  Poesía
663 6 5

Когато се разпадаш на парченца,

а знаеш, че си цялостна картина...

в очакването хлътнал безметежно

забравяш, че си тук и... че те има.

 

Съдбата непрекъснато те тества

с нарочени дилеми наготово.

Изгубен в изречените думи

забравяш времето... с нормалното му ново.

 

И ако не запалиш факелът с надежда,

от трусове подгъват се краката...

Руши се свят изпаднал в безнадеждност.

Сега остава... да спасиш душата.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??