26 апр. 2020 г., 00:30  

Надгробен камък

882 1 0

Пепелта от костите ми

погребана под земята,

служи като почва

за великолепните цветя.

 

Плачът на гарвана в далечината,  

острие пронизващо мъртвешка тишина,

въздухът пропит с непроницаемото ухание на смъртта.

 

Смразяваща картина - шедьовър нарисуван от човешка болка и тъга.

Тук чувствата кървят,

Напояват почвата с печал.

 

Самотната луна - единствен свидетел,

буди отчаяна мисъл.

Ах, кой изобощо знае, че съществувах?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© M. V. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...