26 апр. 2020 г., 00:30  

Надгробен камък

878 1 0

Пепелта от костите ми

погребана под земята,

служи като почва

за великолепните цветя.

 

Плачът на гарвана в далечината,  

острие пронизващо мъртвешка тишина,

въздухът пропит с непроницаемото ухание на смъртта.

 

Смразяваща картина - шедьовър нарисуван от човешка болка и тъга.

Тук чувствата кървят,

Напояват почвата с печал.

 

Самотната луна - единствен свидетел,

буди отчаяна мисъл.

Ах, кой изобощо знае, че съществувах?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© M. V. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...