Пепелта от костите ми

погребана под земята,

служи като почва

за великолепните цветя.

Плачът на гарвана в далечината,  

острие пронизващо мъртвешка тишина,

въздухът пропит с непроницаемото ухание на смъртта.

Смразяваща картина - шедьовър нарисуван от човешка болка и тъга.

Тук чувствата кървят,

Напояват почвата с печал.

Самотната луна - единствен свидетел,

буди отчаяна мисъл.

Ах, кой изобощо знае, че съществувах?