8 окт. 2008 г., 08:20

Надлъгал себе си... 

  Поэзия
516 0 5

Унесен в мисли всеки божи ден,

забравяш, че мигове вълшебни съществуват.

Измерени със стон полустаен,

нюанси на живота ти придават.

 

Едва, когато си на прага на смъртта,

за тези мигове се сещаш и тъгуваш.

Пред себе си тогава твърдо заявяваш,

че по старому не ще да съществуваш.

 

Но едва преминал острия завой,

презрително подсвиркваш си отбой.

Така до следващия сблъсък с дявола

пропускаш на живота да се наслаждаваш.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??