Надлъгал себе си...
Унесен в мисли всеки божи ден,
забравяш, че мигове вълшебни съществуват.
Измерени със стон полустаен,
нюанси на живота ти придават.
Едва, когато си на прага на смъртта,
за тези мигове се сещаш и тъгуваш.
Пред себе си тогава твърдо заявяваш,
че по старому не ще да съществуваш.
Но едва преминал острия завой,
презрително подсвиркваш си отбой.
Така до следващия сблъсък с дявола
пропускаш на живота да се наслаждаваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
