terita (Теодора Атанасова)
294 525
17 мар. 2021 г., 09:10

Надничай в душата ми с обич 

  Поэзия
322 1 4

Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.

Надничай във мен, във мислите влизай...
като полъх от бриз, глътка свежест бъди.
Тъгата във тях търпеливо изтривай,
за мен ги превръщай... в щастливи сълзи.

Надничай във мен, разходи се в сърцето...
там поседни, пулсът му див  усети.
Нарисувай ми изгрев, жарава в небето...
само за мен... през този огън мини.

Надничай във мен, в душата ми скитай...
за ръка ме води в свят от дръзки мечти.
Прегръщай ме топло и нежно обичай...
с чувства от страст, до залеза с мене бъди.

Надничай във мен, със обич надничай...
остави ме в очите ти все да се губя.
В сърцето си всичко на мене наричай...
тогава в душата ти... знай ще се влюбя!

11.03.2021г.
 

© Теодора Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младене, Деа, Мери, благодаря ви!
    За мен любовта е динамика, действие, ритъм... жив организъм, необичащ скуката.
  • Чудесно внушение има това стихотворение!💟 Нека обичта никога не извръща поглед от теб и те прави много щастлива, Теди!💟💋💖
  • Много нежно и хубаво!
  • Хубаво си го казала, Теди.
    Поздравление!
Предложения
: ??:??