Надничай в душата ми с обич
Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.
Надничай във мен, във мислите влизай...
като полъх от бриз, глътка свежест бъди.
Тъгата във тях търпеливо изтривай,
за мен ги превръщай... в щастливи сълзи.
Надничай във мен, разходи се в сърцето...
там поседни, пулсът му див усети.
Нарисувай ми изгрев, жарава в небето...
само за мен... през този огън мини.
Надничай във мен, в душата ми скитай...
за ръка ме води в свят от дръзки мечти.
Прегръщай ме топло и нежно обичай...
с чувства от страст, до залеза с мене бъди.
Надничай във мен, със обич надничай...
остави ме в очите ти все да се губя.
В сърцето си всичко на мене наричай...
тогава в душата ти... знай ще се влюбя!
11.03.2021г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
