23 июл. 2017 г., 11:35

Наемайте поетите на работа!

842 4 6

Не вземайте поетите на работа!
Те на конвейера уморени ще заспят.
По цели нощи  във вселена друга
с поезията си планетите въртят.

 

Поетите не стават за шофьори,
затуй си трябва мързел и кураж...
Не стават те дори и за миньори,
на дявола не стават антураж.

 

Поетът не работи като мениджър,
жестокост тук си трябва, не перце.
А него да премачква го възпира
пречистено, възвишено сърце.

 

Наемайте поетите на работа!!!
и ги канете с щедрост на обяд,
защото ежедневно в самотата си
те освещават с любовта си този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинско! Хареса ми!
  • Хубава творба!Поздравления, Ангел!
  • Неприятното е, че в момента само поетите мислят по начина демонстриран в последния стих.
    Мисленето на съвременния български бизнес е... по-различно.
    Докато поетите летят с табуните Пегас - те се кланят на златния телец.
    Но ние живеем и работим на "много планети едновременно" и Коренът ни тук е як.
    Ще оцелеем!
  • Ангел, много ми допадна! И финалът е в десятката! Поздравления!
  • Кети, намерил съм ти работа като директор на соларен парк.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...