23.07.2017 г., 11:35

Наемайте поетите на работа!

837 4 6

Не вземайте поетите на работа!
Те на конвейера уморени ще заспят.
По цели нощи  във вселена друга
с поезията си планетите въртят.

 

Поетите не стават за шофьори,
затуй си трябва мързел и кураж...
Не стават те дори и за миньори,
на дявола не стават антураж.

 

Поетът не работи като мениджър,
жестокост тук си трябва, не перце.
А него да премачква го възпира
пречистено, възвишено сърце.

 

Наемайте поетите на работа!!!
и ги канете с щедрост на обяд,
защото ежедневно в самотата си
те освещават с любовта си този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско! Хареса ми!
  • Хубава творба!Поздравления, Ангел!
  • Неприятното е, че в момента само поетите мислят по начина демонстриран в последния стих.
    Мисленето на съвременния български бизнес е... по-различно.
    Докато поетите летят с табуните Пегас - те се кланят на златния телец.
    Но ние живеем и работим на "много планети едновременно" и Коренът ни тук е як.
    Ще оцелеем!
  • Ангел, много ми допадна! И финалът е в десятката! Поздравления!
  • Кети, намерил съм ти работа като директор на соларен парк.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...