Нафора
Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички
изстрадани слова, за да се случи –
намразилият пак да заобича,
изгубилият – смисъл да получи.
От зърното в браздата до брашното
дъхти на думи. Мъдрият ги меси.
Добавя квас от пулса на живота,
сълзи долива – хлябът да е честен.
Изгаря после в огън свойте пръсти
и мислите си, страстите, очите,
та хрупкавите думи щом откъсне,
най-гладният с троха да се засити.
Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия...
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
