Sovi4ka (Христина)
53 155
30 мая 2015 г., 22:10

Нагледно 

  Поэзия » Другая
475 0 3

От слепите касъци на душата си

запълвам мрежата със старите премислия,

разнищени до чакана разплата.

Сърцето бие като за  амнистия.

От прашни калдъръмени понятия

събирам камъни – градя омрази.

И както често става във съня ми

Съдбата чакам да отвърне и накаже.

А казано е -  който е безгрешен, да посегне пръв

и в слепотата си премислено веригите нареждам.

Възмездието е  катарзис, но и връв

и избор – или увисвам, или пък проглеждам...

 

© Христина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "От прашни калдъръмени понятия

    събирам камъни – градя омрази."

    Най-лесният и бърз строеж,
    но в сянката му нищо не вирее.
    А пък душата като свещ
    опитва се да помни и линее...
  • Благодаря, Стойна и за усещането и за пожеланията! Поздрав и от мен!
  • "Възмездието е катарзис, но и връв
    и избор - или увисвам , или пак проглеждам..."Вървиш по предначертания от себе си път, следвайки поставената си цел.
    Смело - риск губи, риск печели.Много смело. Желая ти успех!
    Поздрав и хубава вечер!
Предложения
: ??:??