От слепите касъци на душата си
запълвам мрежата със старите премислия,
разнищени до чакана разплата.
Сърцето бие като за амнистия.
От прашни калдъръмени понятия
събирам камъни – градя омрази.
И както често става във съня ми
Съдбата чакам да отвърне и накаже.
А казано е - който е безгрешен, да посегне пръв
и в слепотата си премислено веригите нареждам.
Възмездието е катарзис, но и връв
и избор – или увисвам, или пък проглеждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация