30.05.2015 г., 22:10 ч.
Нагледно
От слепите касъци на душата си
запълвам мрежата със старите премислия,
разнищени до чакана разплата.
Сърцето бие като за амнистия.
От прашни калдъръмени понятия
събирам камъни – градя омрази.
И както често става във съня ми
Съдбата чакам да отвърне и накаже.
А казано е - който е безгрешен, да посегне пръв
и в слепотата си премислено веригите нареждам.
Възмездието е катарзис, но и връв
и избор – или увисвам, или пък проглеждам...
© Христина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Стойна и за усещането и за пожеланията! Поздрав и от мен!
-
"Възмездието е катарзис, но и връв
и избор - или увисвам , или пак проглеждам..."Вървиш по предначертания от себе си път, следвайки поставената си цел.
Смело - риск губи, риск печели.Много смело. Желая ти успех!
Поздрав и хубава вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
събирам камъни – градя омрази."
Най-лесният и бърз строеж,
но в сянката му нищо не вирее.
А пък душата като свещ
опитва се да помни и линее...