14 июн. 2023 г., 08:05

Награда*

841 0 0

Награда*

 

Стоя на стола си смълчан,

замислен, даже невидим,

над нас е родният Балкан,

с децата съм, но - без един.

 

Ходихме във планината,

там горе, казахме “Амин”,

разгледахме и езерата,

не бяхме всички - няма го един.

 

Грее в детските очи наслада,

нo в погледа им светлосин,

за хубавия миг - награда,

видях, че липсва им - един.

 

Казах им, че ще се върнем,

и винаги ще бъдем тим,

отново в Рила ще “надзърнем”,

всички ний - освен един.

 

 

юни 2022 г. SRG

 

*След изкачването до Рилските езера

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойко Георгиев Все права защищены

Произведението е включено в:

Прекъснат полет 🇧🇬

Прекъснат полет
20,00 BGN
1.2K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...