Награда*
Стоя на стола си смълчан,
замислен, даже невидим,
над нас е родният Балкан,
с децата съм, но - без един.
Ходихме във планината,
там горе, казахме “Амин”,
разгледахме и езерата,
не бяхме всички - няма го един.
Грее в детските очи наслада,
нo в погледа им светлосин,
за хубавия миг - награда,
видях, че липсва им - един.
Казах им, че ще се върнем,
и винаги ще бъдем тим,
отново в Рила ще “надзърнем”,
всички ний - освен един.
юни 2022 г. SRG
*След изкачването до Рилските езера
© Стойко Георгиев Все права защищены