Награда*

Стоя на стола си смълчан,

замислен, даже невидим,

над нас е родният Балкан,

с децата съм, но - без един.

Ходихме във планината,

там горе, казахме “Амин”,

разгледахме и езерата,

не бяхме всички - няма го един.

Грее в детските очи наслада,

нo в погледа им светлосин,

за хубавия миг - награда,

видях, че липсва им - един.

Казах им, че ще се върнем,

и винаги ще бъдем тим,

отново в Рила ще “надзърнем”,

всички ний - освен един.

юни 2022 г. SRG

*След изкачването до Рилските езера