Наградата (огледало не бъди...)

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

28 мая 2014 г., 10:10

Поэзия » Другая

434 0 2

Хората създават богове

и градят убежища сред тях.

Мразят непознати светове

и приемат обичта за грях.

Различните прогонват надалеч,

чрез маските строят прегради.

Лъжите бранят с копие и с меч,

изрекли истините страдат.

Човешката природа е такава -

в стадо трябва да слугуваш.

Тя от завист птиците заравя,

вместо с ветровете да лудуват.

Боят се слабите от бесове,

но не дишат те свободно.

Страхливци не напускат брегове,

на други бурите са родни.

И ако получиш някога награда

какво избираш, за да заблестиш,

огледало не бъди, а само... клада.

За да не тлееш ти, а да гориш.

И какво от туй, че твоят прах

ще полети на вятърни криле?

Да бъдеш на червеи храна -

нима това за теб е по-добре?