Наградата (огледало не бъди...)
Хората създават богове
и градят убежища сред тях.
Мразят непознати светове
и приемат обичта за грях.
Различните прогонват надалеч,
чрез маските строят прегради.
Лъжите бранят с копие и с меч,
изрекли истините страдат.
Човешката природа е такава -
в стадо трябва да слугуваш.
Тя от завист птиците заравя,
вместо с ветровете да лудуват.
Боят се слабите от бесове,
но не дишат те свободно.
Страхливци не напускат брегове,
на други бурите са родни.
И ако получиш някога награда
какво избираш, за да заблестиш,
огледало не бъди, а само... клада.
За да не тлееш ти, а да гориш.
И какво от туй, че твоят прах
ще полети на вятърни криле?
Да бъдеш на червеи храна -
нима това за теб е по-добре?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
