13 авг. 2007 г., 08:54

НАХВЪРЛЕНИ МИСЛИ 

  Поэзия
467 0 4
Мислите объркани стоят при мен, не си отиват,
пак моя свят хубав да ми върнат!
И птици с песни да прииждат,
а хорът на щурците да не спира!
Слава Богу, писък на кукумявка секна!
Защо обаче изворът пресъхна!?
Дали защото ненаситно пиех
и все оставах с чаша недопита!?
Дали защото виждах през тъмата
и всекиму раздавах от светлината!?
Или със прекалена обич отблъснах любовта,
изцяло аз й се отдавах, бях в плен на младостта!?
Или със прекалена доброта, исках в капка морето да събера
и да раздавам на всекиго - по късче красота!
Каквото и да правя и да мисля, ще си остана една и съща.
Парченцата от обич, доброта и красота ще събера...
                                                                                          и лъсна!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добродушните се привличат и затова ви благодаря!!!
  • Остани винаги такава добра и мила.Добротата е ореола на човека!Браво за стиха!!!
  • Много истински стих браво.Поздрави и една голяма прегръдка от мен
  • Твоите парченца са разпръснати навред - наоколо само обич и доброта, красива е душата ти , Мариолче.
Предложения
: ??:??