Мислите объркани стоят при мен, не си отиват,
пак моя свят хубав да ми върнат!
И птици с песни да прииждат,
а хорът на щурците да не спира!
Слава Богу, писък на кукумявка секна!
Защо обаче изворът пресъхна!?
Дали защото ненаситно пиех
и все оставах с чаша недопита!?
Дали защото виждах през тъмата
и всекиму раздавах от светлината!?
Или със прекалена обич отблъснах любовта,
изцяло аз й се отдавах, бях в плен на младостта!? ...