9 сент. 2019 г., 15:56

Наѝ-живата любов

2.3K 5 8

За младостта ще ти разкажа, сине,

за трепетите недоизживяни.

То беше, сякаш, преди сто години...

Най-живата любов е премълчаната...

 

Тя всяка нощ в съня ми идва боса,

тъй трепетна, и влюбена, и бяла,

прекрасна, чиста, млада, дългокоса...

И нейно е сърцето ми... Изцяло...

 

Тя трънче е, в гърдите ми забито,

оставило ми белег уж невидим.

В душата раните, дълбоко скрити,

кървят най-дълго и болят най-силно...

 

И колкото любови да отминат,

ще помним тази, недоизживяната...

Но знай едно от мене, мили сине:

най-живата любов е премълчаната...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....