За младостта ще ти разкажа, сине,
за трепетите недоизживяни.
То беше, сякаш, преди сто години...
Най-живата любов е премълчаната...
Тя всяка нощ в съня ми идва боса,
тъй трепетна, и влюбена, и бяла,
прекрасна, чиста, млада, дългокоса...
И нейно е сърцето ми... Изцяло...
Тя трънче е, в гърдите ми забито,
оставило ми белег уж невидим.
В душата раните, дълбоко скрити,
кървят най-дълго и болят най-силно...
И колкото любови да отминат,
ще помним тази, недоизживяната...
Но знай едно от мене, мили сине:
най-живата любов е премълчаната...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени