stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
35 97
9.09.2019 г., 15:56

Наѝ-живата любов

2.3K 5 8

За младостта ще ти разкажа, сине,

за трепетите недоизживяни.

То беше, сякаш, преди сто години...

Най-живата любов е премълчаната...

 

Тя всяка нощ в съня ми идва боса,

тъй трепетна, и влюбена, и бяла,

прекрасна, чиста, млада, дългокоса...

И нейно е сърцето ми... Изцяло...

 

Тя трънче е, в гърдите ми забито,

оставило ми белег уж невидим.

В душата раните, дълбоко скрити,

кървят най-дълго и болят най-силно...

 

И колкото любови да отминат,

ще помним тази, недоизживяната...

Но знай едно от мене, мили сине:

най-живата любов е премълчаната...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0